takiva sa...

ПОВЕчЕТО са ТаКИВА

АЗ съм малко непорочен

На държание съм много точен

С кур на 2 без 10 винаги насочен

Занапред мсиля в план краткосрочен

В банята си имам аз бойлер проточен

Падам си по девоики от типа”с балкон сочен”

С буталото си в цилиндрите им вкарвам матриал змазочен

Мразя малките надути путки

Давам им сам да ми праят тутурутки

През тях минавам кат рейс през спирка на маршрутки

Одеши каталози на АВон-същинскип роститутки

Надуват се те кат гугутки

Казваш-“ИМА ИСТИНСКА ЛЮВОБ”-егати вица

Изречение фълшиво кат глас на фолк певица

Сичко е само интереси,пари коли и ебани

Затва-жаскаи ги се едно биищ барабани

Ако влагаш чувства ти-душата ще те боли

Ако много я сърби-сваляй ципа и еби

Слушай гласът й как ечи

Кви същества са тва жените

Ти ги обичащ-те дигат краката и ти слагат рогите

Затва не испитвай чувства-“ПО ДОБРЕ нЕДеЙ

Иначе ще се ядосащ много-ш станеш злодей

Се нещо не им досига,

Се ги сърби сливата мирислива

По одбре стой си дома бий си чекии,или

По одбре сбери кучки и прай диви оргий

Ако си добър и нежен с душа благородна

То ставаш на сички яма отходна

Душата ти кърви-същинска рана прободна

Секи ще те тъпче с своийте си боклуци

Се ше си пълен с бълвоч кат запушени олуци

Нимааи някоя мадам дан ти заварти главата

После ще те боло УЖАСНО много душата

jelaq te

"ЖЕЛАЯ ТЕ"

искам да съм до теб сега

сладко гушнати в едно легло

плъзгам длан по твоето бедро

: очите ти от страст изгарят

устните ти са сочни,,,парещи..горят

галя ги със сладкото си езиче

и ти с е усмихвам лукаво като лисиче

копнея аз за нежната ти кожа

длан на стомахчето ти да сложа

да усетя как тупти от възбуда стомахчето ти

как сърцето ми като барабанче тупти

погледът ти е толкова нежен

да се съблечем голички-това е акт неибежен

ръката ти докосва дънките ми

усещам как постепенно се надига мъжествеността ми

с ляво оченце ти ми намигаш

и плъзгаш устни по тялото ми без да спираш

леко се надигам аз и към мен те притискам

не спирай,докосвай ме целуваи ме,,само това искам

ръката ти се плъзга по дупето ми

усещам зрънцата ти набъбнали тиещи се в тялото ми

устните ми търсят твоите ..намират ги

езичето ми в устенцата ти прониква,,,гали твоето,,,почват игри

лицето ми гори,,,дъхат ти го изгаря

тялото ми цялото пулсира

леко със езиче минавам по твоята шия

плъзгам го по гърдите ти,,,

нежно с устни ги притискам

от страст чаршафат стискам

усещам дланта ти как мъжествеността ми обгръща

това е божествена Хватка,,съща

с две пръстчета захващам твойте прашки

и ги придърпвам към колене ти

с две пръстчета докосвам слабините ти

усещам че са влажни,,парещи,огън в тях гори

поставям своята глава между твойте бедра

дъхът ми те изгаря,,подлудява

vqrvam i obi4am

ЕСЕ

ВЯРВАМ И ОБИЧАМ

Вярата и любовта вървят ръка за ръка.Когато човек обича някои силно,той му вярва,знае че може да му се довери напълно.Може да получи подкрепа във всеки момент-на болка и сълзи,на радост и смях.Когато вярвам много силно в нещо правя всичко възможно за да го осъществя.Не е толкова лесно човек да се влюби и да обича някого.Любовта не носи само наслада…но и страдание.Тя е сладкия плод в които понякога има горчиви семенца.АЗ вярвам в собствените си сили и на приятелите си,които не са много на брои но знам че биха направили всичко за да ме подкрепят и да ми дадат съвет.Вярвам в доборото,че то е останало в хората.Обичта помага на това”добро” да разцъфнне като пролетно кокиче под слънчевтите лъчи.Когато съм влюбена давам воля на мечтите си,мислите м исе реят в облаците,погледат ми блести.Изпълвам се с надежда и оптимизъм>има една сентенция която много ми харесва”днес съм по-добре от вчера и по-зле от утре”С обичта идват вярата и вдъхновението.Дребните неща дават “храна” на мислите ми…те правят живота ни по-весел,зареждат ни с положителна енергия.Когато сутрин се събудя и видя до мен любимия човек,усетя как дъхът му ме гали,как парфюмат му докосва нослето ми в душата ми бликат обич,доверие,вяра и радост.Поемам дълбоко въздух и чувството че съм жива изпълва цялото ми същество.Осъзнавам колко са важни малките неща.които в забързаното ежедневие пропускаме да забележим-изгрева,звездите,вятарът,дори и слънцето,което закачливо всяка сутрин свети в очите ми и ме буди.Понякога когато съм сама и чакам любимата да се завърне или да ми звънне аз си мисля”АМи ако я нямаше…какво щях да правя в този момент ?”

Живота ми щеще да е празен без любовта,бес усещането че някои ме обича,шеше да загубя вяра и желание за живот.Споделям всичко с любимата,вярвам й,живея за нея.Ако тя има нужда от помощ,съвет ,подкрепа ако трявба ще направя и непосилното но ще се опитам да и помогна.Когато обичам някои изпитвам още по-голяма радост че съм жива,че сърцето ми пърха като крилцата на птичка.Когато се замисля виждам колко много време отделям за любимата…тя е част от живота ми,,,едно парченце от пъзела без което тои няма да е завършен

zvezdata

За тия ли мчета става въпроз

познавам ги, идиния е много проз.

Разпулага с лични тилифони,

на времиту ми сви сичкити житони.

Тихууу…стария гледа баскитбол,

чопнал съм за твойта „Кърелия” биз бандирол

Палъва е и обича хублегалки гола

“ ‘Чай…налей ми,ше вари с тея фискитки ут Moll-а”

Трамвай boy! – полека лека и нишата отиат към пубой

“А ти за ко мъ лъга, че Запорожецът е твой.”

Луе-лъе моиши да зимам на Пешо Чайка-та

Ама я гледам-егати таратайката.

Ко…речи твоя неще та пипа.

Ила мацко много тий убав клипа.

Речи на плажа де ти улиза пясък.

Ар да напраими нувини за “Блясък”.

Как данмога ‘се похваля ‘ко са случи

Лора: “Ши се разчуй и много грубу ш са пулучи”

Да ни стани ми пратят призовка,

ше уредим 3-ка с Устата и Софка.

Мноо са се разгонили в тойто селу.

Ила у хотело дъ черпа нещу.

Тя ми вика: “Пия само бело вино, пич.”

Слагай ми капута-ари ша та на шибам beatch.

Песни, танци, ебани шматки.

бати цирка. Клякай,праи ми свирка?

Колко бързо малкия порастна.

Дай една цигара, ше те е** у устата!!!

Ле-лии ко стана?!? Речии ко стана!

Копеле ко стана?!? Я кажи к-во стана!

.

Иван Славков…и каса…?...JAMESON

Владу Кузув-българския Майкъл Джексън

Госпожо пази си дитету,

от агенция съм “Укрила на дупету”.

Мой фиен ма пита ко е шастие,

Сутениора вика :”Галя с вас ли е”?

Не уеее, субодна лий 4-та стая.

Обадете … поне ибахте ли я тая?

Бански, механи, карам ски с мацки,

дреболии по касапски, а!

На село ми показаха карате,

на Албена ми пуснаха “Чилинтану” бате.

Шъ съ възползвами ли ут абитюренката?

Каж и да дое и заформиме уценката.

Ша види малкия пораснъл.

Може би сам аз ощи нисъм я джаскъл!

И ко бе, тоя ко пак лий кумандировка.

Живота си ибало майката, брато!

“Море от любов” или FUCK-товка?

COME with me у кинефа да ми пеиш 3 у 1!

Аку сакаш мои напраийм едно моренци,

ай дрънни утре, нешо кафенци?

Лапай го леку щото е известен

мани го неговия, моя е свестен.

v gorata

Pelenata na muglata be6e obgurnala bor4eatata v predgrudkata si.Vqturat be6e po4ti neosezaem.Dvamata se promu6iha i sednaha na poda na hranilkata na surnite.Tq be6e zastlana s prqsno okoseno seno,,aromatut na koeto deistva6e uspokoqva6to.Mladejut i devoikata bqha napregnati...aromata na strastta im tlee6ta dulboko v tqh se smesi s mirizmata na smola i seno.Tezi tri aromata obrazuvaha eksploadira6ta emocionalno prevuzbudena atmosfera,v koqto vnasqneto na samo edna celuvka bi predizvikala eksploziq ot 4uvstva i rajdaneto na nov himi4en element dostoen za vklu4vane v periodi4nata tablica na Mendeleev.Tq sedna v skuta mu i se sgu6i v negovite pregrudki.Toi q obgurna s race i prustite mu obhodiha stomah4eto i,koeto se nadiga6e i spuka6e.Tq useti topliqt mu duh v vratleto si.Tova q nakara da nastruhne ot vuzbuda i pritvori o4i v o4akvane na „sladkoto“ produljenie na igrata mu.Toi obliza pokazalecat si,puhna go pod bluzkata i..i tq useti vlajnostta po nabubnalite si ve4e zurna.Toplinata se raznese ot pup4eto i nadolu...sqka6 na vulni koito s vseki talaz priblijavaha mladeja kum celta mu.Rukata mu se spusna,leko pogali dupeto i,mina otpred zaka4livo opuvaiki dantelenite i pra6ki i se sprq malko predi na4aloto na triqgulnika i.Tova i haresa mnogo,zatvori o4i i prehapa ustni,posledva sladostra6na vuzdi6ka.Toi useti sladkiqt i duh toku 6to izlqzal ot nozdrite i po nabolata si brada.Tq leko se zavurtq izvadi ezi4e i palavo go prokara po izvivkata na vrata mu.Toplinata se zasilva6e s vseki mig,makar 4e be6e ne pove4e ot 4 nad nulata.Razkop4a nai gornoto kop4e na rizata mu i kato kote turse6to napipvaiki v mraka pani4ka mlqko tq otvori ustni i stisna leko zurnoto mu.Toi useti toplinata i po gurdite si.Tq sqka6 q raznese nadolu kum krusta mu..ruzete i nespiraha.PUhna ednata si v pantalonite mu i useti nabubnalata mu mujestvenost leko potreperva6ta.I dvamata neizdurjaha,vsqka sekunda otlagane gi otdale4ava6e ot izrigvaneto.S trepere6ti ruce razkop4a rizata mu i vpi jadno ustni,obhodi gurdite mu...spusna se ponadolu.TOi primija ot udovolstvie nejno zapo4na da q gali po liceto.promu6i ruka v pazvata i i pritisna zrunceto mejdu prustite si.Duhat i obgurna krusta mu i se spusna nadolu.Toi i pomogna da razkop4ae pantalonat mu,kosite i se raztlaha po slabinite mu.Tq nejno poe s ustni penisat mu i go zasmuka...nabubnalata mu glavi4ka 6te6e da eksploadira.Ezi4eto i obgurna penisat mu v pregrudka i s vruh4eto si nameri vhod4eto,ot koeto sled malko 6te6e da se razlee sladkata te4nost...tq sladostrastno prostena.Use6ta6e vsqka edna pulsaciq...te stanaha vse po 4esti i...sled sekunda toplata mu sperma se razlq v ustemcata i.Izvadi go i go obliza po cqlata mu duljina...neizpuska6e i kap4ica eleksir.Po ustnite i ima6e malko,tq se navede kum nego i toi poe ot eleksirat.Tq se nadvesi nad nego,duhat mu ve4e pare6e slabinite i.Svali s zubi pra6kite i nadolu i...ezi4eto mu se prokradna v hrama na udovolstviqta...nespira6e da celuva sramnite i ustni...be6e mu tolkova sladko.Useti sok4eto i po bradata si...i dvamata trepereha.

seksapilna

ТЯ има черни като маслини очи и гъсти и черни като смола коси.

Усмивката й е сладка и нежна, с загадъчен поглед тя ме поглежда.

Устните й са розави като малинки,

Щом се усмихне…хоп на бузките й се появяват трапчинки.

Кожата й е абаносаво кафява,очите й сияят,

светлина от тях струй-сякаш слунцето изгрява.

Погледът ми бавно я събличаше,

капчица пот по гърбът ми се стичаше.

Идваше ми…полудял от страст да стана…плътно до мен да я гушна,

и в ушенцето й сладко да прошушна…”искам да те любя, желая те неустоймо”

нежно да галя нейните гърди,

докато станат като кокалчетата на юмручетата й твърди.

Пръстчето ми с котето й ще си играе,

бавно ще прониква то…и ще и доставя наслада…а в най-прекрасния момент

моят “пълен член”…ще “членува” нейния кратак….и ше стане

“сливка..сливка-ТА”

ТЯ беше на около 35, ето ме мене-ерген на 25 и то напет.

С очила слънчеви беше тя на главата,

кръстосала си беше невинно крачката.

Имаше хубави очи-топли, меки и чудни.

Устните й..определено…”щяха да направят…”малкият”-пораснал,

леле…ако имах повече кураж и кондом под ръка…в WC-то нежно бих я “праснал”.

В сливката й да проникна…да се разлее в нея моя сладак сок,

по- вкусен от за кашлица сироп.

Толкова бях възбуден…че процесът да се удържа и да не омацам костюма беше труден.

Имаше черни обущенца и гърди стегнати и твърди като по наще байри павенца

МОМИЧЕТА>>>помогнете…искам тази жена…

razkaz 2

Преди около месец бях подал документи за кандидатстване по стажанска програма в една фирма,намираща се в София.Днес изглежда ми беше щатлив ден защото от въпросната фирма ми звъннаха и поканиха на интервю.Бях много ентусиазиран защото предлагана позиция бече привлекателна и щях да върша задълженията си с удоволствие.За мен това е най-важното,определящото при избора на работа,а нетолкова предлаганото заплащане.Задачите който трябваше да изпълнявам при евентуално назначние се свеждаха до контакти с фирми от цялата страна и предлагане на рекламна площ в изданията на фирмата.Аз съм от Русе,трябваше да пътувам на следващия ден.Реших да пътувам с влак,защото за мен е по удобно-мога да полегна на 3 седалки…а и икономически по-изгодно.Ползвам студентско намаление от 50% и билета ми стръваше 7,25лв,докато с автобус беше 15 лева.Влязох в интернет и проверих кога има влакове за София.Беше средата на Юли-топло за сезона и предпочетох да пътувам с вечерният влак.Тръгва от Русе в 23 30 и е в София около 6 20…ако разбира се няма закъснение/ако нямаше такова щях да съм приятно изненадан/Бях на гарата в 23 10,купих си билет,минерална вода и нещо за хапване по пътя.Качих се в един вагон и почнах да си търся свободно купе.Когато пътувам с влак аз се качвам малко преди да тръгне с една цел.Тя е-да са се качили повече хора и когато търся да си намеря ако има хубава компания с която дългото клатушкане да мине неусетно.За мой късмет в едно от средните купета видях една компания от 2 момчета и 1 момиче.Питах ги дали има свободно място,получих положителен отговор и седнах.Аз много елсно и непринудено без притеснения се запознавам с непознати.Научих че те са студенти в УНСС и са от един курс.Те придвидливо бяха взели карти за игра и започнахме да играем на Белот.Изиграхме няколко игри и започна да ни омръзва.Усетих момента и предложих да играем на Асоциаций.Те приеха с ентусиазъм идеята ми-щеще да си е истинско предизвикателство за “главите ни” поради ранният час-беше около два след полунощ.Играта беше забавна,два часа от пътуването ни се изтърколиха както капките падаши на струйки по стъклото-навън рамеше дъжд.Около 6 30 вече излезли да се поразтъпчем в коридора се взирахме към хребетите на Витоша.Беше красива гледка-слънчевите лъчи на “будешото се слънце” бавно се плъзгаха по склоновете.Облаците на върха бяха мораво червени с теменужени нюанси.В 6 35 влакат спря на Софийската гара и подобно на мравуняк влакат се изпразни.Поехме по ескалаторът и се насочихме към едно от многобройните кафенета.Седнахме и пихме по кафе като междувременно обсъждахме накуде ще поеме всеки един от нас.След като си изпихме кафето се разделихме с ръкостискане и всеки пое по пътя си.Те отваха към близката спирка за да хванат автобус към УНСС а аз към будката за вестници.Купих си “Капитал” и седнах на една от пейките.Около мен наперено крачеха гълъби…бяха красиви,мъжките се “надуваха” и смело се впускаха към “пернатите от нежния пол”

Интервюто ми беше насрочено за 10 30.Зачетох се във вестника-имаше интересни статий и анализи.Почетох около час и почувствах как стомахат ми започна да “стачкува”.отидох до една закусвалня и си взех вита баница-на вид небеше нищо особенно но..нали бях гладен-ми се услади.Погледнах часовникат си-беше 9 30.Реших да се поразходя по “Витошка” и излязох от един от входовете на гарата.С прекрачването на портала към мен като хиени на мърша се впуснаха 4 ма таксижии и се надпреварваха да предлагат услугите си.Казах че не мие нужен и поех към автогарата.Бях за първи път в София ,преди да тръгна от Русе бях попрегледал картата но..едно е човек да я познава на карта,,а съвсем друго е да е на място.Тръгнах по един булевард и насреша си видях млад мъж на около 30.Когато приближи отворих уста да го попитам от къде да мина за ул”ИВАН ВАЗОВ’ но той ме изпревари и преди да му задам моят въпрос той отправи към мен свой-попита ме :” ИМАТЕ ЛИ ОГЪНЧЕ?”.Казах му,че съм непушач и ми се стори че ме погледна с поглед изпълнен с малка доза завист.Попитах го откъде да мина за да стигна до “ИВАН ВАЗОВ”.Той ми даде някой наставления и продължи по пътят си.

Отправих се в посока “Витошка” и започнах да влизам в магазините.имаше голяма разнообразие но и цените си ги биваше-разбираемо беше-продаваше се маркова стока на световноизвестни фирми.Около 10 10 се насочих към “Народния театър-Иван Вазов”-улицата на която се намираше фирмата беше на гърба на сградата.Стигнах до адреса и се представих на охранителят който имаше кабинка на входа.Той позвани на представител на фирмата и след кратък разговор ми просочи едно стълбище и каза да се кача на 2 рия етаж.На самата врата горе ме посрещна една жена от която в псоледствие разбрах че тя ми е звъннала и ме е поканила на интервюто.Посочи ми една врата-предложи ми да седна и ми подаде чаша студена вода.Настаних се удобно-доколкото може да се чувствам в костюм който обличам за 3 път.Аз сам си го избрах-хареса ми цветът му и кройката а и в него облечен ми придаваше авторитет.След около пет минути при мен в стаята влязохо три жени-едната беше тази която ме покани…Те седнаха срещу мен аз станах малко нервен,може би от факта че тзи коят оседна срещу мен беше…невероятна/по късно в влака написах стих за нея”….

ТЯ беше на около 35, ето ме мене-ерген на 25 и то напет.

ТЯ има черни като маслини очи и гъсти и черни като смола коси.

Усмивката й е сладка и нежна, с загадъчен поглед тя ме поглежда.

С очила слънчеви беше тя на главата,

кръстосала си беше невинно крачката.

Имаше хубави очи-топли, меки и чудни

Устните й са розави като малинки,

Щом се усмихне…хоп на бузките й се появяват трапчинки.

Кожата й е абаносаво кафява,очите й сияят,

светлина от тях струй-сякаш слунцето изгрява.

Имаше черни обущенца

и гърди стегнати и твърди като по наще байри павенца

Погледът ми бавно я събличаше,

капчица пот по гърбът ми се стичаше.

Идваше ми…полудял от страст да стана…плътно до мен да я гушна,

и в ушенцето й сладко да прошушна…”искам да те любя, желая те неустоймо”

нежно да галя нейните гърди,

докато станат като кокалчетата на юмручетата й твърди.

Бях малко объркан и …възбуден…чувах едно,записвах си второ…запомянях трето…бях като компютър поразен от вирус.Поради тази причина за момент загубих посоката на разговорът и на мсилите си.Мисля,че това беше моя слабост която те видяха и тя беше определяща отностно псоледващото им решение за назначаването ми.След 20 минутен разговор ме изппратиха до вратата и аз тръгнах да се прибирам.Разходих се из централна част на града,направих снимки и после поех към гарата.От 15 15 имаше влак за Русе.Взех го и в 22 10 бях удома.Навечерях се,погледах малко телевизия и легнах да спя.Дълго време се въртях в леголото и неможех да заспя,,,обвинявах се за проявената слабост но...вече беше късно...

razkaz1

Беше началото на февруари-студен и мрачен ден.Аз чаках на автобусната спирка за превоз до едно близко до града село.В негосе намираше фирма,която трябваше да анкетирам във връзка с провеждана анкета по една от дисциплините който изучавах.Небето беше оловно-сиво и ми се струваше че всеки момент ще завали сняг.Чаках на спирката от 20 минути но студеният режещ вятър правеше усешането че чакам от 1 час.Очите ми грейнаха като въгленчета в жарава,когато най-после видях че автобусат се задава.Трудно успях да се провра през тълпата хора-постоях малко и усетих какво е да си “копърка”.Въздухът беше сгъстен и недостигаше-състават му щеше да събуди любопитството на някой химик.Беше коктейл от много миризми-на гнили плодове,пот,сапун и..още нешо.На ум отправях молитви някой от присъствашите да не е обядвал боб. След 30 минутно клатене доближихме до селото Тъйкато за пръв път отивах в селото аз попитах кондукторката за това на коя спирка в селото да сляза за да ми е по близо до фирмата и да си спестя вървенето.Тя за мое очудване ми отговори че незнае.Тогава за мой късмет задгърба си чух гласа на една жена която каза че живее на същата улица на която се намира фирмата.Тя беше на около 24 и тикаше количка с малко дете.Когато стигнахме до спирката аз слязох първи и поех количката.Заедно с нея повървях около 5 минути минутно и после продължих надолу сам по “улицата”-беше надупчена като улиците на Лондон след бомбандировка от втората световна война.Тук-там имаше оставени следи от домашни животни-добре че бях гъвкав и имах заложби.Бях същински Алберто Томба-като слаломист се справях с препядствията.От двете ми страни имаше живописни гледки-от ляво –чукари извисяващи се високо над мен,а от дясно беше реката.В далечината видях селскостопански постройки и с облекчение въздъхнах-бях стигнал до фирмата.Прекрачих входната врата и потърсих някой който да ми даде информация къде мога да намеря цобственика на фирмата.Видях един човек на около 50 години с небръснато лице и зацапана с масло манта.Отправих се към него и го попитах дали знае кой е собственикът.Каза ми ,че е той, и ме попита:” ИМАТЕ ЛИ ОГЪНЧЕ?”

Казах му,че непуша.Около минута той търсеше по джобовете си огънче и след акто не откри такова той ми посочи една врата и каза да вляза там.На прага на вратата имаше 1…2…3…10 тина котки и когато се опитах да вляза те почнаха да мяукат и да се умилкват около краката ми.

На врата ме посрешна широкоусмихната жена,която ми се представи и разбрах,че е съпруга на собственика.тя ме покани да седна и сложи да прави кафе.След малко влезе и мъжътй и седна на масата срешу мен.Разказах му за проекта и му подадох папката с анкетата.Той хвърли един бърз поглед изпод очилата си,надигна се и каза че след малко ще дойде за да я попълни.С жена му почнахме да бъбрим за политика и за сериали.Кафето беше много хубаво но…тя беше пропуснала да ме попита с колко захар го пия а и аз не казах когато приех поканата и.С известно усилие разбърках кафето-ако всеки го пиеше така бях убеден че “Захарни заводи”-Горна Оряховица ще фалират.След малко Иван-както ми се представи собственикът дойде и започна да попълва анкетата.отне му около 20 минути.Когато приключи,той любезно ме попита дали приемам поканата му да ме откара до града с словебният тежкотоварен автомобил,тъй като и той имал работа в града.Аз с радост приех,след като набързо в главата ми мина изцивяването и гучкането в автобусат.В града пристигнахме за петнайстина минути,стиснахме ръце за довиждане и се отправих към къщи.

ESE za obrazovanieto

Образователната система, а и изобщо всички ситеми, функциониращи в сьвременното общество са сьздадени да работят за доброто и в помощ на хората. Студентите не трябва да се преврьщат в “заложници” на интересите и желанята на една шепа хора с бели якички намиращи се по” високите етажи на властта”- в министерствата и ведомствата, свьрзани с образованието. Трябва да се отделят повече пари от БВП за образованието и в частност за висшето. Университетите трябва да подобрят професионалната квалификация на служителите си, материално-техническата база, за студентски програми за стажуване в чуждестранни университети и в ред други такива дейности.

Студентите са бъдещето на тази дьржава и колкото по-скоро го разберат управляващите, толкова по-добре за цялото общество. От това какви хора ще излязат от “храмовете на знанието”, зависи какви хора ще поемат управлението след 5-6 години. Трябва управляващите, а и самото общество най-сетне да се научи да мисли в перспектива. Едно гражданско общество се гради БАВНО и ТРУДНО. Студентите трябва по-активно да изразяват гражданската си позиция, да бъдат по-комуникативни и инициативни. Тук отново дьржавата остава дльжница на студентите. Трябва да се отпускат повече студенски кредити за финансиране на обучението, а сьщо и нисколихвени кредити с дьржавна гаранция на завьршили студенти, което ще ги улесни в стъпките им кьм реализацията на проекти за частен бизнес. В съвременните общества се стимулира частната инициатива.Завьршилите студенти, ако имат вьзможност трябва да стартират свой бизнес. Така те ще дадат своеобразен пример на останалите членове на обществото.Много плодотворно би било от университетите да са вьзприемат един по-добьр начин на преподаване - подредбата на студенските банки/по-добре да бъдат разположени в крьг около центъра на стаята кьдето ще се намира бюрото на лекторат.Лекциите да НЕ протичат под формата на монолог, а ДА има двустранна комуникация. Така ще се доразвиват комуникативните умения, с помоща на който открито да се излага собственото мнение, ще стане по-динамична и едновременно с това по-отпускаща атмосфера. Досадно е един човек/ моите уважения/ да се изправи и цял час/добре че не е астрономически/ да говори… да говори..и едновременно с това нищо да не казва. Студентите мълчат, правят се че слушат/някои и това не могат/ …в стаята са само тялом…а кой знае къде блуждае духьт им . Студентите са хора, решени да вземат бъдещето си в свои ръце, да инвестират средства и време, и да повишат интелектуалното си ниво. Има обаче и такива “студенти”- в кавички, защото само така се водят на книга.Те придобиват този статут, за да могат да се възползват от студентските програми за работа в чужбина. В България висше образование има около 18% от населението, а всяка година завършват около 40 000 студенти.И по-голямата част от тях се насочват към трудовия пазар и търсят поле за професионална изява.Обаче, за съжаление, повечето от тях не намират. Хубавото е, че студенти с по-висика степен на квалификациони умения са харесвани и са наемани от чуждестранни компании с филиали в страната.Работата в такава компания е много ползотворна, защото е мнго позитивна за оформяне на трудови навици-просто манталитетът на чужденците е по-друг.

ЗА съжаление в страната няма още стройно изградена и обвързана информационна и комуникациионна мрежа м/у работодатели и висшите учебни заведения.Защото все пак основната задача на образователната система е да подготвя такива кадри, от които се нуждае бизнесьт, а не просто да се подготвят висшисти. Самата образователна система трябва да се промени. НЕ е нормално в една малка страна като България да функционират 40-50 университета и колежа.ВРЬЗКАТА М/У работодатели и университети работи на принципа на “разваленият телефон”. Мисля, че по-големите фирми от цялата страна трябва по-често да презентират и да търсят свои кадри в университетите.Когато студент знае, че след като завърши той сьс сигурност ще започне работа в компания, ТОЙ ще има стимул дори да учи сам и извън заниманията си в университета неща, които биха му помогнали в работата.Един преподавател/името на които ще оставя в тайна/ много вярно беше казал че…цитирам по спомен” студент започва да учи на ново, когато завърши и започне да си тьрси работа”

Като заключение смятам, че вината за сегашното положение е двустранна- от една страна дьржавата и работодателите са дльжници на студентите, а от друга студентите сьщо трябва да положат усилия за придобиване на по-добра квалификация.Ако не се промени нещо в системата на преподаването на знанията, мисля че в близките 5 години ще сме свидетели на залезът на висшето образование в страната . След падането на границите и свободното движение, повечето млади хора ще предпочетат да изтеглят заем и да учат в държави от Европейския Съюз.Придобитото там образование и доплома ще се признават за легитимни, и те ще могат да се реализират без особенни трудности. За да запази и повиши привлекателността на висшето образование в страната е необходимо провеждането на редица реформи, за които изглежда няма политическа воля. В много от университетите се забелязва тенденция към отлив и намаляване на желаещите да учат.Ежедневно прелиствам пресата и все по-често попадам на обяви за работа с приблизително следният текст:” Тьрсим млад специалист, до 25 години, с висше образование, отличен Англииски, компютьрни умения, 3-4 години стаж, притежаващ отлични комуникативни умения за работа в екип”

Оставям тази обява без коментар….когато я прочетат повечето млади, завьршили студенти си казват” е как да стане това????!!!!!!

НО нали Бьлгария е страната на “неограничените….иска ми се да напиша ВЬЗМОЖНОСТИ …но за сьжаление ще ви разочаровам….и ще кажа тьжната истина…ЪПСУРДИ…това не е печатна грешка..а просто шега…АБСУРДИ…

VITOSHA

хрониките НА ШОПЛАНДИЯ

Всеки,които попадне нa моито място трябва дa сe чувства касметлия.Под пoлитe нa тaзи женицa Витошa e прекраснo.Нe ми сe излизa изподтам:)Градът e нeвероятен...kakтo se kaзвa в eднa пeсeн..."селотo сe указа точно у грaдa".Имa народец oтвсякаде...oт всяko kътчe нa милатa ни рoдинa.Нa 20 Юни в 12 40 имаще..."червен влak сe kомпозирa...Слязох нa пeрoнa,вeчe нe пoмня кой,защото akъла e зa мислене,нe зa пoмненe.Нe че сe oправдам чe забрабям някой нещa.Mисля чe e oт възрастта.И тaka..дa продължa разказа si.Kупих си билетчетa-"левче..keфче" и попитах лелката нa гишето koя линия дa"хванa" зa дaстигнa дo студетентски град. Тя ми обясни за някакво прекачване на спирка до хотел"Плиска".Бях нарамил един средноголям сак...с парцалки вътре предимно и тъй унуи-10 тина килограма.Прекачих се дето требе и към 14 h се изтръсих пред входната врата на бъдещите хазяй.Подозрително и задоволително ламбата/както казват някои хора от северозападналия край/в асансьора беше намястото си.Пооправих си малко перчема и позвъних на звънеца.Обаче..."оня беше онемял"...ни звук ни стон.Свих ръката в юмрук и леко почуках.Ехото отлитна по коридора.

Зад вратата се чу размърдване и след секунди вратата ми отвори...един ангел.Блестящият му поглед накара коленете ми да омекнат...едва събрах сили да промълвя:"Добър ден,аз съм ЕМо...идвам за квартирата."След като чух...чуруликащото,галещо гласа ми с пауново перо"ВЛез,заповядай"аз направих крачка-две и влязох в коридора.Намирах се в апартамент на последният етаж в 6 етажна кооперация монолитно строителство,кацнала на линия деляща квартал "Витоша" от квартал" Студентски град".Подадох на създанието 200лв./наемът беше 160лв./и изчаках в коридора рестото.Треперех от вълнение,кръвта пулсираше във вените ми..сигурно кръвното ми е "скочило" от 60/90..до към 120/180.Усещах..туп..туп..туп ударите отекваха в тъпанчетата ми.Тя се появи ...казва се Верка...аз мислено си и казвам Рони и ми покажа стаята.Харесами...не само стаята;).Размери около 4х3метра...дето се вика..идиялну.Голям двоен прозорците и розаво-бозаво перде,надиплено като роклята на дама от 19 век.Маса,2стола и мивка допълваха интериора на бъдещата ми бърлога..."бърлога"...щото аз съм дзвер..от добрите....разбира се...изчезваща порода.Беше ми останал малко хляб,а и не бях много гладен...изядох си го за вечеря.На другия ден..Неделя,реших да поразгледам квартала...на БУГАТИТЕ...в нематериално отношение.Квартала..песен-dzavidenie du zavidenie..мила мойо майнолио.НА 5 мин. път се намират аптека,денонощен магазин/които намерих по трудният начин,след едночасова вървене и мнoгoкратно искане на инфо от минувачи за DAIREKSHUNA...:).После се оказа ,че по диагонала е на 5 мин. път...ма е казано...обиколи квартала си задаго обикнеш.Имах съвсем друга представа за "студентски град"...в смисъл по положителна...аз съм си оптимист по природа.Дори когато се лучва нещо лошо си казвам..Може и по-лошо".От "чистотата" трябва да положат малко повече старание,защото 70% от контейнерите са обърнати с колелетата нагоре, а и по-голямата част от сметта е около кофите,но не и в тях.Научих за една улица,наречена..."MANDZA STREEt"...на която в общи линии продават само боклуци.Стори ми се че в менюто на повечето ПАВИЛОНИ/смело казано/...КУТИИ по скоро имаше месо.В квартала почти не видях лаещи и мяукащи твари,което ме наведе на мисълта че е по-добре дане се дегустират яденета от тези заведения,щот доскоро мръвката в тях може би е търчала насам натам и си е ръфала козината за да се спаси от набезите на бълхите.

В понеделник започнах да си търся работа.Използвах предимно интернет в лицето на сайта...www.jobs.bg в които имаше приличен брой обяви.Към края на прегледа на които погледът ми беше премрежен и помътнял...повече от времето по което учех за кандидатстудентките изпити.Пратих десетки @ до фирмите,предлагащи свободни позиции...Първите 10тина дни получих 2 покани за интервюта,на които се явих.Казаха ми да изчакам около седмица за потвърждение..но незвъннаха.В рамките на 2рата десетневка от пребиваванетоми в ШОПЛАНДИЯ пусках пак обяви и си купувах вестници с обяви.В тях обаче площта на обявите процентно във вестника беше пренебрежимо малка спрямо площта на обявите за секс услуги,компаньонки и запознанства от рода "АДАМ тъси ЕВА","ЕВА търси АДАм",адам тъси адам..и подобни вариации...Казах си.."стига",махнах с ръка давайки си кураж.Имаше обява за работа в верига магазини..ФАНТАСТИКО.Неч си бях оставил като краен вариант,понеже работата беше..хамалска,а аз съм творческа и нейна натура...нейна..смисъл финна физически,но твърда като скала ЕМОЦИОНАЛНО.Пуснах си молбичка и биографийка и..след седмица ми звънха.Покана беше за интервю.Явих се 5 минути преди уговореният час,влязох,говорих,бях себе си...девойката беше окичена с бижута..все сребърни...но не като коледна елха..а умерено,подчертавайки индивидуалност..ЖЕНА С ХАРАКТЕР...казах си аз.Имаше сладурски черти и карамелено-кафеви очи с нюанси на узрял лешник и фурнир с цвет "ЯБЪЛКУВУ ДЖИЛЕНУ".След 15 мин събеседване,тя каза да си подготвям документите,които ще са ми нужни за постъпване на работа..респективно и за сключване на трудов договор...Заболя ме главата..10 документа..бумагщина ужасна..аз ХАМАЛ ли ще ставам..или ще съм министър..:)Следващата седмица тръгнах по мъките, които впоследствие се оказа, че няма да са РОДИЛНИ...а резултатът им ще дойде "бързо,акуратно и качествено"...готино лого,по-добро от"ПЕТИЛЕТКАТА за 3 години"-доста гигантоманско,дори и за времето преди 90-те,когато хората не ги е мързяло и са работили..доста.Медицински,съдимощи,снимки,здравни книжки...всичко в папка беше готово в ПЕТЪК.Предадох ги и в ПОнеделник/20 ЮЛИ/беше първият ми работен ден.През цялото това време докато трае престоят ми,ежедневието ми тече в следния порядък...ставане-към 7h/доста раничко за човек без работа,които си ляга с кокошките,но става с петлите-което е по-важното/.След това гимнастика,закуска,отиване до магазина,после в залата с интернета,обяд,насам натам из квартала,после вечеря и пред ТВ-то...яко нали...но не съвсем....еднообразието писва страшно...аз заради него бегах у СОФИЯТА.С хазяйката почти през ден ходех до Женския пазар/защо ли така се казва..много не ми стана ясно,защото повечето продавачи са мъже...но нищо.До блока ми има спирка, от която се казчваме на 67 или 102...автубуси и се стига до ЕНДИКАТУ с единия.С другия до едно казино.После требе прекачване на 18-амнаиси..Трамваичи дет вози до ХАЛИТЕ.От там до пазара е 3 мин пешком.Ако се качим на 102 се слиза на НДК-ту,дет е BTV-ту на културта и после с ДИВЕТКАТА/пак трамваичи/ се лангъркаме до пазаря.По площ е големичък...може би 2 пъти колкото е този в РУСе,може и 3.Отвсякъде се леят слуогани..ама яки...:)ОНея...шопите знаят как се прави алъж-вериж,не са шашави.Знаят как да омагьосат клиента и с памук да му извадят стотинченчиците от джебчетата.Застанали на по...всеки метър...не КИЛОМЕТЪР...но пак така единни кат тея дет преди 9ти 44-та са били по на ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР"...Застанали са мургави братя...от всички възрасти и цвет на кафяво черното с отеннаци от шоколадово мургаво..до цурну патлъжанену..:)

и всеки вика..."ЦИГАРИ",но някои казва и "СИГАРИИИИИИ"...от говорен дифект или от необразованост...май в съотношение 90/10 печели 2-рото предположение.В найлонови чанти братята са наслагали стекчета,а в ръцете имат мостри.Въртят глава навсички посоки,защото се боят от проверяващи.Произхода на СИГАРИТЕ е неустановен..и според мен..не много законен...но да се спасяват.ПО добре да продават сигари,отколкото да дебнат да краднат nesthto..НАли ще ги очовечяваме и приобщаваме...но теи май си караат по старият лозунг.."БРАТЯ ОТ всички квартали..съвкупляваити са"От тея техни викове..СИГАРИИИИИИ...май накрая и аз..заклет непушач и враг на некотина...ще кривнем от магистралата на морала и ще съгрешим с некоя и друга СИГАРКА.Дочувам викът на един продавач на КОПЪР...оня не се шегува,рикламира здраво,все едно че е завършил маркетинг,рекламна дейност и потребителско поведение с отличен и то..по пътя..4 години взети за 1"100 на 100 има шансове да бъде нает в някоя фирма за демонстратор и омайник на масите:).Предлага КОПЪР..значи оня чи4ко..с мотоото..."НАТУРАЛНА ВиаГРА","кой разбира тук се спира...""АЙДЕ стартов пакет предлагамммммм...:)"Позачудих се над тоя пакет:)С КОПЪРА,които помага за ерекцията може да се вдигне пакета на мъжа по лесно...но "СТАРТОВ",тая думичка немож да разгадая.Сигурно е уловка.Един..пак от бРаТята...предлага ПРАСКОВКи...много добре изглеждат..помислих си аз...онзи написал на табелка..."МНОГО СЛАДКИ>>НЕ СА ГУМЕНИ"Това ме развесели доста,купих си,оказа се че нелъже човека..имало и свестни РОМИ.....евала.Един дедо на съседна сергийка..предлагаше краставици и домати.Гордо стърчеше клечка и на нея забучена табелка..."АЗ ГИ ПРОИЗВЕдох"...имА И ДОСТА ПРОДАВАчИ НА КОчАНИ..чО СТОТИНКИ КУКУРУЗА,,АИДИ НА МАМУЛА..НАДВИЛВАХА СЕ ТЕ...ПАК ОТ ОНЕЯ..чЕРНИТЕ,МАЙ ИМ ТРЯБВА ТАБЕЛКА."ТЕЗИ ГИ ОКРАДОХ АЗ". ПЪтуването из града става на принципа..."игра на стражари и апаши","вълчо иде..бегай лиске" и тем подобни.Билетчето...левчи-кефчи..но портфейла на чирвену,кат дивойка в цикъл,ма..бедна,стинки нема за тампон дажи...Така и аз...защо да им пълня джобовете.Малко проучване направено набързо доказа предположението ми че 90% са FREE пътуващите,демек Апашите,защото се возят без билуетчи.Реших да съм от лошите и се присъединих към тях..ми тъй де.НАвсякъде има право мнозинствто...от единомислещите..е почти навсякъде..тук в БГ май сеналагат малцинството..но тва е тема за друг разговор...:)ДА се пътува с рейс е прекрасно.Чистотата е удивляваща...както красотата на девоките ползващи услугите на СКГТ/столична компания за градски транспорт/. АЗ съм много възпитано момче..ако съм седнал,видя ли възрастен човек,веднаго го питам иска ли да седне..повечето отказват..незнам защо.Едва ли заради възраста ми..личната карта не лъже-на 27 съм навършени,не на 77 че да м идават ред..но както и да е.С НАХАЛСТВО към прогрес.РОНи-то е много готин човек...лъчезарен,усмихнат..направо е божи дар.АЗ си знам че съм късметлия,но чак такъв....БЕРЕКЕТ ВЕРСИм.С нея е приключение всеки ден...пътуване до пазара,събеседването...лъха жизненост,искреност,чистота на душата....се качества убави..;) дет и аз ги притежавам....събрахме се.....детсевика.На 27 ЮЛИ бяхме на митинг на БСП и имаше концерт.Стояхме до 22.50 дъжд ни валя.Толкова късно няма транспорт...изтървахме почти всичко възможно,,,без такситата..но много скъпо щеше да излезе.Бяхме в "НАДЕЖДА",а трябваше да се доберем до "СТУДЕТНСКИ град.По права линия е над 7км....а по път сигурно е 10 най-малко.Тръгнахме пеша..полека лека...малко се повозихме на 9-ката..беше за към гаража/депо...после нагоре прецапахме по СИМЕОНОВСКО шосе и към 2.30 сутринта си бяхме в квартирата..прекрасна разходка.

Започнах работа във веригата ФАНТАСТИКО.Работата се състоеше в следене на наличноста на алкохолни и безалкохолни напитки по регалите и своевременоото им зареждане..:)яка работа за трезвеника..за алкохолика...непостижима без да се изкуши да счупи некоя бутилка и да изсмуче течността вътре:) 12 h смени.почивките 2 дни,после 2 дни работа..и така..докрая на света..и докът се огънат коленете и се завърти главата.Почива се 30 минутки,тогава хапвам здраво,батериите трябва да са на макс":)Шефа е слабинко момче..към 100 с сухи гащи маса мускули с едни вериги по врата...май е сложил всичкият инвентар от постановката на ТРИ СИНДЖИРА РОБИ....бая матриял:)...Мисля че ще устискам към 3-4 месеца максимум и после с некои събран лев ще търся някаква друга работа..не съм учил 4 години да се мятам насам натам из ДРАГАЛЕВЦИ с количка,каси бира и стекове безалкохолни:).

Започнах да опознавам колегите.Приятно впечетление в мен оставиха едно момче,което беше към сектор"ЗЕУЕНЧУК".Беше забавен и развличаше всички с шегите си.Беше като топъл вятър,топящ снеговете,раздухваш тъмните облаци на скуката и еднообразието,който посточнно са надвиснали над хората,трудещи се неуморно като пчели в кошер по 12 часа на ден.Говоря за него за съжаление в минало време,поради факта,че той беше уволнен преди няколко дни:(.Отпечатък в съзнанието ми остави погорката:)-:"ОТ "НЕБОЙ СЕ" ме е СТРАХ".Много мъдра мисъл,която той често изричаше.Другия колега се казва рУМЕН.наистина е УМЕН.От разказите му разбрах че е работил в КИТАЙ,Русия,Казакстан и в други държави,предимно в сферата на стройтелството.Той е в сектор "Приемане на стоката".Доста е скучна и неблагодарна катп работа-изисква голямо физическо натоварване,а като възнаграждение е ниско платена.Румен,подобно на момчето от ЗЕЛЕНЧУКА е шегаджия.Той се обръща към мен с "градски",тъй като и той е от Русе.Когато дойде палето със стоката,той казва на колегата си..."НАБИВАЙ ДРАГИНКО":).Поисках да науча повечко за произхода на тази фраза.Той с удоволствие ми разказа,че тя е от един ВИЦ.Ще го прераскажа вкратце:"На една улица,къща до къща живеели съседи.Едното семейство се състояло от мъж и жена,която той незадоволявал сексуално.А съседът бил много надарен и славата му се носела в целият квартал.Жената се свързала с него и няколко пъти правили любов.И на двамата много им харесало.Случило се обаче/за нещастие на вечно желаещата любов съседка,надареният съсед да бъде изпратен по работа в командировка за един месец.Тя "оставала на сухо",мъжът и бил като мечок,вечно спящ зимният си сън:)Когато след месец съседът се върнал,тя с голяма сила и мерак,ентусиазирано нахлула в тях и казала:"Набивай ДРАГИНКО/така се казвал той/,жив да си,набивай,че ме изеде тая пущина:)"Колегата-Румен е решил да напуска,и преди 3 дни подаде молба-предизвестие:(.Тъжен факт,с който трябва да се примиря.Ще трябва сам да си правя веселото.Шефовете не са настроени много благосклонно към персонала.В склада и в коридорите на помещенията на персонала стоят разни смешни налепени бележки.:)

"Брака е за сметка на персонала"!!!.Чудя се РАЗВОДА :) за чия сметка ще е."НИКОЙ да не ПОЧИВА„ДА НЕ ПУШИ И ДА НЕ ЯДЕ без да Уведоми управител или зам.управител"."АКо не почиствате стаята за почивка няма да я ползвате"."КОЛЕГИ,АСАНСИЬОРАе до 3-тия етаж"ПОследният надпис е с правописна грешка,която мисля,че и децата от детската градина ще посочат къде се намира:)...пише се "АСАНСЬОР"Вчера-НЕДЕЛЯ/16.08/ бях почивка, и с хазяйката ходихме до града на МАЙНИТЕ:).Убав град това ФИЛИПОПОЛ ей :)ПО центърът...народ,девойки.Заболя ме главата да я връткам насам натам.Имаше и доста туристи..."КЪДЕ СТЕ ТРЪГНАЛИ....МОже БИ :)"..."НА ЕКСКУРЗИЯ..ЕДВА ЛИ НЕ:)"Преминахме като на парад по централната улица и след това с упътвания от местните стигнахме до"СТАРИЯ ГРАД".Заизкачвахме се като планински кози по калдаръмените улички.Поглъщах жадно аромата на смокини,тамян,носещ се от многоброините църкви,аромата на...старите време,спокойни времена.Пренесох се неусетно 2 века назад.Стана ми топло,уютно.Искам да остана там,да несе връщам в настоящето.Потърсих клечка,която да сложа в колелото на времето,то да спе да се върти и да остана във Възрожденската епоха,когато НЕ СА СЧИТАЛИ СВЕСТНИТЕ ЗА ЛУДи,както е днес:(.След около час кътерене,достигнахме до място,от което се открива невероятна,спираща дъха панорама.Целият град,разстлан пред нас,върховете на тепетата подобно на гъбици на камилски керван нижещ се в знойна пустиня.Над града бяха надвиснали облаци.Един от тях беше доста голям по площ и сякаш нарочно беше надвиснал на такова място,че бе скрил слънцето.То бе обвито,като жалтък на яйце в черупка от облаци,който бяха разкъсани на места.Този факт позволяваше на слънчевите лъчи да падат като снопове минаващи през решетка.Подобно на арфа с струни от лъчи,на която свири вятърът с нежния си повей.Зад пелената на облаците в далечината се издигаха планини,подобно на змия се виеха,снагата им,пепеляво сива отразяваше лъчите...приказна атмосфера.Неподвластна на описание дори от най-сладкодумния поет.Наслада за очите,духовна храна...Пожелавам на всеки да има подобна възможност.Влакът за наобратно беше в 22.30.Когато пристигнахме на гарата,над града бяха надвиснали тежки оловносиви облаци,от който всеки миг можеше да заплющи дъждец:).Ние с хазяйката сме ентусиасти и решихме да предизвикаме времето като останем да пренощуваме горе на панорамата.Тъйкато нямахме завивки,по обратния път към мястото,на което бяхме решили да замръкнем/намираше се на около 20-тина минути път пеша от гарата/до един контейнер намерихме матриял за нощувка под открито небе.Ухилен до уши.с находка в ръка/не протмоне пълно с левчета,а широк около 1,5 м.парче дебело велпапе:)/изпъчих гърди за снимка.До следващата кофа намерихме още едно такова подобно парче...с душеци се осигурихме.За завивки...за наш късмет се натъкнахме налистове студопор за изолация.С тези находки,навити на руло прецапахме през централните улици и се отправихме към панорамата.Когато пристигнахме горе,около нас беше пренаселено:)МАй нямаше да сме единствените къмпингуващи:)И последните слънчеви лъчи се бяха отдали на заслужена почивка/през деня бе доста жегаво:)над 30 градуса/.Взряхме се в тъмата и намерихме добро място за отдих-бе относително равно и закътано.Постлахме си и седнахме,загледани в светлините на града.Много романтично...за някой,но не и за мен.Към 22 се хоризонтирахме и склопихме клепачи.Около нас се носеха шумове и небеше лесно да се задряма.Вятарът се позасили-за наше щастие -пораздуха дъждовните облаци,от друга за нещастие:)затрудняваше ни в стремежа да задържим "завивките"на нужните им места.В някой момент съм задрямал,в следващ се разбудих,погледнах си часовникът-показваше 00 30.Усетих по тялото си как лазят тръпки и се поразмърдах насам натам за да се позатопля.Лежащото дп мен създание се поразбуди,отвори очи,блясакът на който засрамиха Вечерницата и тя се скри зад облак.Като коте измърка...:"Колоко е часът?"Дадох отговор на питането й.Сподели с мен че й е станало хладно.Предложих и да се доближим и да долепим гърбовете си за да ние е по-топло.Тя прие и след минутка ми стана топло и закътано на душата,която задряма сладко.Към 1.30 се разбудихме,пооправихме се и се запътихме към гарата,защото влакът за София тръгваше в 2.20.Прецапахме през нощен Пловдив...красиво място и стигнахме до гарата.до нея имаше павилион за "ПИЦА на парче".Рони предложи да си вземем по едно,аромата на пица я искуши..и тя съгреши:)Нагънахме по едно за 2-3 минутки:)След малко влакът дойде,метнахме се и задремахме по седалките.В 6 бъхме на Софийска централна гара.Студът ни посрещна с букет от мразовит вятър.Качихме се на един от първите трамвай и след 30 минутно люшкане си бяхме удома.Подушил завивките задрямах и спах до обяд.За следващата дестинация избрахме морето-Бургас/от там закъмто НЕСЕБЪР И СОЗОПОЛ/.В четвъртък вечер след работа с няколко прекачвания стигнах до Жп-гарата.Имах уговорка с Рони за 22ч. да се чакаме пред влакчето експонат в чакалнята.Влакът потегляше за Бургас в 22.30.Имаше и следващ в 2300.Рони се позабави малко,дойде към 22.40 и хванахме този в 23.Намерихме места и задрямахме.В 6.30 слезнахме на Бургаската гара...топлия морски въздух ни обгърна и ни насочи към автогарата:)От там на всеки 30 мин.тръгват маршрутки за Несебър-първата спирка от турниету на муриету:)Към 7.30 пристигнахме.Слънчо вече се беше показал и за "дубрутру "заля лицата ни с толи лъчи.Около спирката се въртяха "подозрителни" елементи,предимно от нежния пол-предлагаха квартири.Попитахме за цената-10 лв. нощувката.Тази оферти не ни вълнуваха особенно,тъйкато мислехме да нощуваме в позната на Рони.Тръгнахме по търговската улица-типична за малко градче-магазинчетата бяха малки по площ-тип"гаражен":)претрупани с стока на поносими цени-все пак бе края на сезона.След това се спуснахме по плажната алея.Повечето хотели бяха буквално на метри от морето,даже стълбището на един се миеше от вълните.Водата и плажът бяха чисти,факт дължащ се може би на обстоятелството,че курортистите бяха предимно чужденци.Стигнахме до моста,разделящ СТАРИЯ и НОВИЯ град.Качихме се на парапетът и преминахме триумфално:).Старият град изобилстваше с магазинчета,предлагащи сувенири-от морето и типично български,съхранили бита и културата ни.Направихме няколко снимки с който уловихме духът на мястото.След обядът се качихме на автобус за Бургас.Отидохме там,за да си потърси Верка чехлички-сребърни,който да са в тон с тоалетът и,който я прави зашеметяващо обаятелна/видение от приказен сън,от който неискам да се будя/.В 18ч. се качихме на автобус за Созопо,в който пристигнахме след половин час път.Цареше оживление-мида да хвърлиш,няма къде да цопне:).Бе навечерието на откриването на празниците АПОЛОНИЯ.Жителите на града и гостите му бяха се пременили в новите си дрехи и се тълпяха на центарът.Блещукаха хиляди светлини,феерия от звуци и аромати.Смесихме се с тълпата и поехме към домът на познатата на Рони,с надеждата,че ще има свободни стай.Когато прекрачихме прага на домът и,домакинката ни посрещна с усмивка и ни показа стаята.Беше приветлива стая в тих квартал.Разопаковахме си нещата,хапнахме,изкъпахме се и решихме да подремнем до 21ч.и после да излезем на центарът.Планът обаче не се осъществи,тъйкато бяхме изморени.Заспали сме и се събудихме на сутринта към 7.30ч.Закусихме и поехме на разходка из града.Определено Созопол ми хареса повече-нямаше толкова ного чужденци и беше по-топло.Стана време за обяд и решихме да обядваме в едно от многобройните заведения.Седнахме в едно и си поръчахме "боб чорба" с хлебчета.Бобът беше много вкусно сготвен.Обслужваше ни една много чаровна сервитиорка.Имаше красиви и нежни черти,руси дълги коси и обичка на нослето.Леко разголено кръстче,сочничко с шоколадов загар...идеше ми да измяукам като разгонен котарак.:)но..нали съм с възпитание си останах с блясакът в очите и шумът в ушите:).В очите ми се четеше...радвам се че тя неможеше да го прочете...четеше се:"Желая те",повече отколкото изсъхналата трева по земите на африканска пустиня,невиждала дъжд с години желае дори поне капчица влага.Сметката ни правеше 2,20.Аз дадох 5,50,казах и да ми върне 1 и останалото да и остане за почерпка.Излязох с пърхащо сърце от заведението.Отправихме се към плажът с желание да се попечем няколко часа.Почти нямаше място за минаване от плажуващи.Пясачна равнина с редуващи се по нея хълмове от гърди и дупета на плажуваши.Трябваше в началото на плажа да се забие колче с надпис:"Преминаването по плажната ивица на хора с слаби сърца и високо кръвно е строго забранено."Моят ритъм се ускори,особеноо в моментите когато преминавах на една ръка разстояние от голо създание от нежният пол с секси фигура и бронзов загар.Харесахме си едно местенце,поразхвърляхме...само дрехи,не задръжки:).Аз останах да пазя багажа и да се пека,а Рони влезе в морската шир да се бори с вълните.Водата беше топла,нямаше водорастли,пясакът беше фин.Постояхме до към 18ч.,когато позахладня и голяма част от плажуващите се разотиде.Отидохме до квартирата,преоблякохме се и взехме багажа си с намерение да се поразходим още някой друг час из градчето,докато стане време да се качим на последния автобус към Бургас-в 21ч.Трудно се придвижвахме в тълпата,но небързахме.Обиколихме повечето сергий и към 20.45 се спряхме до мястото откъдето щеше да потеглим.Потеглихме и към 21 30 бяхме пред централната гара в Бургас.Влакът тръгваше в 22ч.Качихме се,заехме място в едно купе и задрямахме.Към 6.40 сутринта бяхме в София.Аз бях на работа пт 8ч. и затова се качих на автобус и потеглих към ДРАГАЛЕВЦИ.Беше Неделя сутрин и беше спокойно.В началото на Септември смениха графикът ми и станах нощна смяна-от 20.00 до 9.00.Колегите,с който се падах в смяна бяха много забавни:).Имаше един-с фамилия МАКОВ...уникален,като стил на изразяване и откъм шеги.С него неможеш да скучаеш.Дет се вика-празно нема.Нощният отговорник се казва Боби-и той е забавен:)Времето на нощната смяна минава много бързо,поради естеството на извършваните дейности,часовете работа се превръщат в минутки.Тази врътка става обаче само тогава,когато сме в залата,придърпваме стоката,метем и мием.Слезем ли в склада да подреждаме стоката по стелажите...времето спира.От галопиращ чистокръвен кон се превръща на стогодишна костенурка с ревматизъм.:)През деня всеки от колегите е "копал яко"/ кат къртица из нива с картофи/из палетата с стоката:)Требе пренареждане и запълване на дупките.Преди да започна поредицата нощни смени/надявам се да е кратка,мислех че работата на нощната смяна е лека и наподобява слетобедна дрямка...нищо подобно.Изтощителна е и на сутринта МОКЪР ПАРЦАЛ,забравен седмица в кофа с мътна вода би се чувствал по добре от ВАС,който сте сновали насам натам с цел намаляване на хаосът.Клепачите натежават,става трудно дори да мигате:).

СТИХОВЕ

-{o}-

В очите ти-планински езера,

аз плавам с ладия една

загребвам бавно с греблата абаносови,

водата е бистра,като течността на орехи кокосови.

Попътен полъх,нежен,усещам по гърба си,

усмихвам се и песничка затънаниквам докато греба си

Ладията грациозно,като лебед по повърхността се носи,

мисля си за теб,неспирам,задавам си хиляди въпроси

От единия към другия бряг на душата твоя се понасям

в сладки спомени,незабравими се отнасям.

Спомените оживяват-пърхат като пеперуди,

мислите препускат по поляната на спомените,като луди

Ето,сякаш си до мен тъй близо...

Дъхът ти като пустинен вятър ме изгаря,

всяко докосване твое,кладата на чувствата разгаря.

Шепотът ти нежен,как гали ушите ми усещам

за първата ни среща веднага аз се сещам

Очите твои...незабравими,тъй пламенни и диви,

от входната врата ме грабват

от тях несвалям моите аз...бузите ми пламват

Сърцето мое като барабан на африканско племе бумти,

от гърдите ми иска то да изхвърчи.

ЩЕ отлети като птиче към твоята душа,

за да се порее волно и да вкуси от нейната красота.

-{o}-

Навън е пек,ужасен пек,

купето във влака е пълно-човек до човек.

Във въздуха витае смесица от миризми-

от чорапите ми,с който съм изкарал 12 часовов работен ден

до аромата на REXONA RISE DRY.

Нежен полъх отляво на мен се носи,

на краката ми е леко,свежо-те са боси.

Дама с ветрило до мен стой,

приятен аромат от нея към мен се носи на вълни.

Влака на 3-ти коловоз е композиран,

аз съм в много ведро настроение,докрай ентусиазиран.

Тъмни облаци навън се спускат,

вагоните един след друг препускат.

-{o}-