razkaz 2

Преди около месец бях подал документи за кандидатстване по стажанска програма в една фирма,намираща се в София.Днес изглежда ми беше щатлив ден защото от въпросната фирма ми звъннаха и поканиха на интервю.Бях много ентусиазиран защото предлагана позиция бече привлекателна и щях да върша задълженията си с удоволствие.За мен това е най-важното,определящото при избора на работа,а нетолкова предлаганото заплащане.Задачите който трябваше да изпълнявам при евентуално назначние се свеждаха до контакти с фирми от цялата страна и предлагане на рекламна площ в изданията на фирмата.Аз съм от Русе,трябваше да пътувам на следващия ден.Реших да пътувам с влак,защото за мен е по удобно-мога да полегна на 3 седалки…а и икономически по-изгодно.Ползвам студентско намаление от 50% и билета ми стръваше 7,25лв,докато с автобус беше 15 лева.Влязох в интернет и проверих кога има влакове за София.Беше средата на Юли-топло за сезона и предпочетох да пътувам с вечерният влак.Тръгва от Русе в 23 30 и е в София около 6 20…ако разбира се няма закъснение/ако нямаше такова щях да съм приятно изненадан/Бях на гарата в 23 10,купих си билет,минерална вода и нещо за хапване по пътя.Качих се в един вагон и почнах да си търся свободно купе.Когато пътувам с влак аз се качвам малко преди да тръгне с една цел.Тя е-да са се качили повече хора и когато търся да си намеря ако има хубава компания с която дългото клатушкане да мине неусетно.За мой късмет в едно от средните купета видях една компания от 2 момчета и 1 момиче.Питах ги дали има свободно място,получих положителен отговор и седнах.Аз много елсно и непринудено без притеснения се запознавам с непознати.Научих че те са студенти в УНСС и са от един курс.Те придвидливо бяха взели карти за игра и започнахме да играем на Белот.Изиграхме няколко игри и започна да ни омръзва.Усетих момента и предложих да играем на Асоциаций.Те приеха с ентусиазъм идеята ми-щеще да си е истинско предизвикателство за “главите ни” поради ранният час-беше около два след полунощ.Играта беше забавна,два часа от пътуването ни се изтърколиха както капките падаши на струйки по стъклото-навън рамеше дъжд.Около 6 30 вече излезли да се поразтъпчем в коридора се взирахме към хребетите на Витоша.Беше красива гледка-слънчевите лъчи на “будешото се слънце” бавно се плъзгаха по склоновете.Облаците на върха бяха мораво червени с теменужени нюанси.В 6 35 влакат спря на Софийската гара и подобно на мравуняк влакат се изпразни.Поехме по ескалаторът и се насочихме към едно от многобройните кафенета.Седнахме и пихме по кафе като междувременно обсъждахме накуде ще поеме всеки един от нас.След като си изпихме кафето се разделихме с ръкостискане и всеки пое по пътя си.Те отваха към близката спирка за да хванат автобус към УНСС а аз към будката за вестници.Купих си “Капитал” и седнах на една от пейките.Около мен наперено крачеха гълъби…бяха красиви,мъжките се “надуваха” и смело се впускаха към “пернатите от нежния пол”

Интервюто ми беше насрочено за 10 30.Зачетох се във вестника-имаше интересни статий и анализи.Почетох около час и почувствах как стомахат ми започна да “стачкува”.отидох до една закусвалня и си взех вита баница-на вид небеше нищо особенно но..нали бях гладен-ми се услади.Погледнах часовникат си-беше 9 30.Реших да се поразходя по “Витошка” и излязох от един от входовете на гарата.С прекрачването на портала към мен като хиени на мърша се впуснаха 4 ма таксижии и се надпреварваха да предлагат услугите си.Казах че не мие нужен и поех към автогарата.Бях за първи път в София ,преди да тръгна от Русе бях попрегледал картата но..едно е човек да я познава на карта,,а съвсем друго е да е на място.Тръгнах по един булевард и насреша си видях млад мъж на около 30.Когато приближи отворих уста да го попитам от къде да мина за ул”ИВАН ВАЗОВ’ но той ме изпревари и преди да му задам моят въпрос той отправи към мен свой-попита ме :” ИМАТЕ ЛИ ОГЪНЧЕ?”.Казах му,че съм непушач и ми се стори че ме погледна с поглед изпълнен с малка доза завист.Попитах го откъде да мина за да стигна до “ИВАН ВАЗОВ”.Той ми даде някой наставления и продължи по пътят си.

Отправих се в посока “Витошка” и започнах да влизам в магазините.имаше голяма разнообразие но и цените си ги биваше-разбираемо беше-продаваше се маркова стока на световноизвестни фирми.Около 10 10 се насочих към “Народния театър-Иван Вазов”-улицата на която се намираше фирмата беше на гърба на сградата.Стигнах до адреса и се представих на охранителят който имаше кабинка на входа.Той позвани на представител на фирмата и след кратък разговор ми просочи едно стълбище и каза да се кача на 2 рия етаж.На самата врата горе ме посрещна една жена от която в псоледствие разбрах че тя ми е звъннала и ме е поканила на интервюто.Посочи ми една врата-предложи ми да седна и ми подаде чаша студена вода.Настаних се удобно-доколкото може да се чувствам в костюм който обличам за 3 път.Аз сам си го избрах-хареса ми цветът му и кройката а и в него облечен ми придаваше авторитет.След около пет минути при мен в стаята влязохо три жени-едната беше тази която ме покани…Те седнаха срещу мен аз станах малко нервен,може би от факта че тзи коят оседна срещу мен беше…невероятна/по късно в влака написах стих за нея”….

ТЯ беше на около 35, ето ме мене-ерген на 25 и то напет.

ТЯ има черни като маслини очи и гъсти и черни като смола коси.

Усмивката й е сладка и нежна, с загадъчен поглед тя ме поглежда.

С очила слънчеви беше тя на главата,

кръстосала си беше невинно крачката.

Имаше хубави очи-топли, меки и чудни

Устните й са розави като малинки,

Щом се усмихне…хоп на бузките й се появяват трапчинки.

Кожата й е абаносаво кафява,очите й сияят,

светлина от тях струй-сякаш слунцето изгрява.

Имаше черни обущенца

и гърди стегнати и твърди като по наще байри павенца

Погледът ми бавно я събличаше,

капчица пот по гърбът ми се стичаше.

Идваше ми…полудял от страст да стана…плътно до мен да я гушна,

и в ушенцето й сладко да прошушна…”искам да те любя, желая те неустоймо”

нежно да галя нейните гърди,

докато станат като кокалчетата на юмручетата й твърди.

Бях малко объркан и …възбуден…чувах едно,записвах си второ…запомянях трето…бях като компютър поразен от вирус.Поради тази причина за момент загубих посоката на разговорът и на мсилите си.Мисля,че това беше моя слабост която те видяха и тя беше определяща отностно псоледващото им решение за назначаването ми.След 20 минутен разговор ме изппратиха до вратата и аз тръгнах да се прибирам.Разходих се из централна част на града,направих снимки и после поех към гарата.От 15 15 имаше влак за Русе.Взех го и в 22 10 бях удома.Навечерях се,погледах малко телевизия и легнах да спя.Дълго време се въртях в леголото и неможех да заспя,,,обвинявах се за проявената слабост но...вече беше късно...